• Предложеният модул за електронно обучение представлява част от основния курс по Стилистика, предназначен за студентите от специалностите Български език и руски език и Български език и история, в рамките на които те се въвеждат в спецификата на Стилистичната семасиология. Учебното съдържание е организирано и представено в две основни теми – Видове фигури и Видове тропи, като всяка една от тях е структурирана в подтеми.
    Ключови думи: стилистично значение, инхерентна и адхерентна изразителност, конотация, тропология, текстура, схема, фигура, троп, елоквенция, елокуцио, стил, патос, метабола, фигури на чувствата и фигури на въображението, благозвучие и благоречие, звуков символизъм, версификация и инструментовка, емфаза, симетрия и асиметрия, тропи, фигури на заместването и фигури на съвместването, ос на метафората, ос на метонимията
  • Курсът по дисциплината Стара българска литература е предназначен за студенти от специалността Бъргарски език и история и включва два модула: Старобългарска агиография и Стара българска литература (Апокрифи).
    В първия модул ще научите за същността на понятието агиография и нейното възникване. Представени са първите и най-важните текстове за старобългарската агиографска книжнина, както и съпътстващите ги проблеми в проучването им.
    Във втория модул се разглежда основно въпросът за историята на апокрифите в средновековната българска култура. Внимание се отделя на въпроса за времето, в което апокрифите се появяват в България и книжнината, която е техен носител. Изследват се взаимоотношенията между апокрифите и богомилството. Предлагат се произведения, характерни не само за българсктата средновековна книжнина, но и за славянската въобще, които трябва да се причислят към апокрифните съчинения, използвани от българските еретици.
    Ключови думи: старобългарска агиография, старогръцка агиография, пространно житие, проложно житие, похвално слово, патерични разкази; апокрифи, богомилство, християнска култура, ортодоксална книжнина, ереси
  • Модулът е предназначен за студентите от специалностите История, Археология, Бъгарски език и история и История и география.

    Представя един от фундаменталните теоретични въпроси, върху който се базира цялата последваща реализация на практическото обучение на студентите в процеса на придобиването на квалификация „учител по история и цивилизация”.Разгледани са принципите, правилата, последователността на действията в подготовката на уроците и изискванията при реализацията им в реална педагогическа среда.

    КЛЮЧОВИ ДУМИ: Училищно историческо образование, Учебен процес, Учебно съдържание, Урочна дейност, Държавни образователни изисквания за УС /стандарти/, Учебна програма, Урок по история и цивилизация, Урочен план, Принципи на планиране на урочната дейност, Структура на урок по история и цивилизация, Цели на урока, Образователни/учебни/ технологии, Методи на обучение, Самостоятелна познавателна дейност на учениците, Умения, Компетенции, Многоперспективност, Алгоритъм/предписание

  • Модулът обхваща 4 раздела, тематично свързани със системно-структурната организация на естествения говорим човешки език.
    Съдържанието на отделните раздели схематично може да се представи така:

    1.1. Системност в езика

    1.2. Основни типове структурни отношенияв езиковата система

    1.3. Езикови единици: обща типология

    1.4. Подсистеми на езиковата система: единици и правила

  • Модулът „Пушкини руският романтизъм” по дисциплината „Руска литература на ХІХ век” изяснява проблема за характерните особености на руския романтизъм (неговите жанрови ипоетически особености) и диалога между различните школи (течения) в рамките на направлението („късния сантиментализъм” на В. Жуковски, школата на К. Батюшков, творчествотона поетите декабристи). Проследява се развитието на руския романтизъм в лирикатана А. Пушкин: следването на жанровите и стилистични конвенции на Жуковски вжанра елегия, обръщането към модела на Атакреон, Парни, Батюшков в жанраантологична лирика, диалога с Байрон в „южната” романтична лирика, близостта допоезията на декабристите в ранните дружески послания. Показано е дистанциранетона Пушкин от романтизма и създаването на собствен поетически код. Поставя севъпросът за интерпретацията на Байроновия тип поема в творчеството на Пушкин (проблематизацията на русоисткия идеал, въвеждането на темата за патриотизма).

    Ключови думи:романтизъм, руска литература, поезия, Жуковски, Батюшков, поети декабристи,Пушкин, романтични поеми, елегия, антологична лирика, дружеско послание

    Модулът „Творчеството на Пушкин след романтизма” от дисциплината „Рускалитература на ХІХ век” представя развитието на творчеството на Пушкин вжанровете поема, драма, повест, роман от гледна точка на спора с чуждилитературни модели (класицизъм, сантиментализъм, романтизъм) и утвърждаванетона поетиката на реализма. Анализират се интертекстуалността в романа „ЕвгенийОнегин”, отхвърлянето на нормите на класицистичната поетика в историческатадрама „Борис Годунов”, играта с чужди текстове и изграждането на свойлитературен образ на света в „Повестите на Белкин”, чертите на новия тип прозав повестта „Дама пика”, съчетаването на елементите на класицистичната ода среалистичния разказ за „истинско” събитие в поемата „Медният конник” иутвърждаването на оригинална Пушкинова историософска концепция.

    Ключови думи: Пушкин, Борис Годунов, малки трагедии, ЕвгенийОнегин, Повестите на Белкин, Дама пика, Медният конник
  • Чрез модулите:

    - ще научите как се установява властта на Българската комунистическа партия;

    - ще получите представа за начина, по който функционира тоталитарната държава;

    - ще разберете кои са основните личности, които стоят начело на Българската комунистическа партия и държавата през периода след 1944 г. и как те вземат своите решения;

    - ще знаете, кои са главните причини за кризата на българското общество в кроя на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век;

    Ще се запознаете с:

    - уреждането на международното положение на България след края на Втората световна война;

    - интегрирането на страната в структурите на съветския блок;

    - нейните взаимоотношения със социалистическите и капиталистическите държави в контекстана световната политика;

    -балканската дипломация на България;

    - контактите със страните от Азия, Африка и Латинска Америка.

    - ще получите представа за основните форми на съпротива срещу властта на Българската комунистическа партия;

    - ще вникнете в същността на методите, скоито си служи БКП и службите за сигурност срещу средите, недоволни от нейното управление;

    - ще разберете какво влияние имат различните форми на съпротива върху политическото развитие на България.

    Ключови думи: народна демокрация, тоталитаризъм, десталинизация, априлската линия, дворцов преврат, студена война, доктрината Брежнев, разведряване, отечествен фрон, горянско движение, политическа емиграция, дисидентско движени.

  • Българската история през епохата на Възраждането е учебна дисциплина за студентите в III курс, специалност „История”, „Археология”, „История и география” и „Български език и история”. Настоящият модул разглежда първата част от нея – периода от края на XVII до началото на XIX век. В него са разгледани новите процеси, които към началото на XVIII век водят до съживяване на българското стопанство, напредък на просветата и културата, отслабването на турския политическия натиск, вследствие анархията и множеството неуспешни войни, и зараждането на националноосвободителната идеология. Наблегнали сме на промените в социалния живот, културата и идеите за възстановяването на българската държавност.

    В качеството си на учебно помагало, настоящия труд съдържа представяне на основни исторически теории, препратки, анализ на документи, няколко снимки и списък с препоръчителна литература. Въпреки че сме се съобразили напълно с постиженията на съвременната историческа наука, в контекста са засегнати някои спорни моменти, неизяснени тези и авторови виждания, базирани на автентични публикувани документи и архивни материали.
    Ключови думи: Българско възраждане, Османска обществено-политическасистема, Периодизация на българската история, Кърджалийство, Зараждане на българската националната идеология, История славянобългарска, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христофор Жефарович, Партений Павлов, Поп Пунчо, Пеячевич, Хайдут Велко Петрович, Иван Замбин, Атанас Некович, Първо сръбско въстание, Руско-турска война 1806 – 1812 г., Българска земска войска, Житие и страдание грешнаго Софрони, Осман Пазвантоглу