• Настоящият модул по Гвардията на императорите е предназначен за студените от специалност «Археология», като част от избираема на дисциплина, изучаваща проблемите на преторианската гвардия в Рим. Този модул е продължение и по този начин неотделима част от курса, който се лекторно в аудиторията. Основните теми, които се дискутират в него се свързват с военният състав на тази елитна част, от обикновените войници до преторианските префекти, живота им, както по време на военна служба, така и след уволнението им, въоръжение, знаци и награди,както и почитането на различни култове, част от религиозната им активност и живот.

    Ключови думи: милес, опцион, еквитес, манипула, центурия, бенефициарий, тюрма, центурион,трибун, префект, треценарии, примипил, дуценарии, принципалис, буцинаторес, корницинес, тубицинес, тесерарий, опцио, сигнифер, спекулаторис, вигили,кохорта, рекрут, грегарии, принцепс, фрументарии, консилиум, консулария, конническо съсловие, латеркули, надгробни плочи, военни дипломи, премия милите, донатива, стипендия, калига, денари, honesta missio, градски кохорти, Constitutio Antoniniana, дедукция, декуриони.
  • Модулът„Въведение в праисторията: палеолит и мезолит“ запознава студентите с най-старите епохи от съществуването на човечеството. Целта на курса е да даде основополагащи знания върху проблематиката на праисторията; да запознае студентите с най-разпространените недвижими и движими праисторически паметници в Света и на територията на днешна България.

    Акцентът пада върху произхода на човека, проследява отделните представители на рода homo от тяхното появяване в Африка до разселването им по всички континенти. Специално внимание е отделено на праисторията извън България за създаване на по-ясна представа за мястото на българските земи в праисторическата епоха. Специално внимание е отделено и на различните спорни въпроси във вид на дискусии.

    Ключови думи: праистория,палеолит (старокаменна епоха), мезолит (среднокаменна епоха), праисторическакултура, палеолитна „Венера“, антропогенеза, антропология, селищна могила, идолнапластика, палеолитно изкуство, мезолитно изкуство, Голяма рифтова долина, геоложкипериод, неозойска ера, кватернер, глациал, интерглациал, стадиал, интерстадиал,плейстоцен, холоцен, Вюрмско заледяване, ледников период (ледникова епоха), льос,мамут, пещерна мечка, австралопитек, хомо хабилис, хомо еректус, неандерталец,кроманьонец, фосил, плезиантроп, питекантроп, синантроп, кениантроп, ардипитек,парантроп, еволюционно дърво, хомо рудолфенсис, хомо георгикус, хомо ергастер,хуманоиди, ретуш, юмручен клин, нуклеус, кремъчни оръдия на труда, пещернаживопис, каменни сечива, Козарника, Самуилица, Муселиево, Бачо Киро,епипалеолит, микролити, клактонска техника, левалуазка техника, Сахел,Вилендорфска Венера, фреска, петроглиф, Ласко, Алтамира, Тасили

  • Древногръцката колонизация на западния черноморски бряг запознава студентите с основните закономерности на древногръцката колонизация по крайбрежието ни. Анализирани са селищата, създадени в епохата на гръцката колонизация и проблемите, свързани с тяхната същност и описващата ги терминология. Специално внимание се обръща на темата за възникването и същността на емпорионите и други обекти.

    Целта е студентите да се запознаят с основните предпоставки, причини и тенденции на древногръцката колонизация по Левия бряг на Понта. Основният акцент е съсредоточен върху възникването на различните малки селища, съпътстващи хода на колонизацията. Друг важен въпрос е проблемът с идентификацията и категоризацията на различните типове колониални селища, познати по писмени, епиграфски и археологически извори. Място е отделено и на организацията на полисната хора. Специално внимание е отделено на дискусионните въпроси по редица проблеми.

    Ключови думи: Древногръцка колонизация, полис, хора, апойкия, епойкия, клерухия, ампорион, катойкия, Понт,ляв бряг на Понта, периплос, периегесис, Скитски логос, Омир, Херодот, Тукидид,Аристеас, Ариан, Скимнос, Евсевий, Плиний, Истрия, Березан, Аполония, Одесос,Дионисополис, Месамбрия, Антеа, Сладките кладенци, Русалка, Галата, Херсонесос,Пистирос, ал-Мина, Питекуси, милетска колонизация, мегарска колонизация, астю,клери

  • Библейската археология запознава студентите с основните археологически паметници от библейските земи, като основният акцент пада върху Палестина.

    Целта е студентите да се запознаят с основните моменти в археологическото развитие в Палестина и други древни страни, споменати в Библията. Настоящият модул обхваща приблизително времето от 10 000 г. пр. Хр. до І в. сл. Хр., т. е. периода, който е описан в Стария и Новия Завет. Специално внимание е отделено на праисторията (мезолит, неолит и енеолит) в Палестина, за придобиване на по-ясна представа за базата, върху която се разиграват библейските събития. Внимание е обърнато и на историческата география в библейското пространство.

    Основният акцент е върху материалните останки от присъствието на израилтяните в Ханаанкато се обръща особено внимание на достиженията в различни области от тяхната култура. За получаването на по-пълна представа за развитието на земите, където са протекли събитията, описани в Библията, в курса се проследява накратко и политическата история на Палестина. Внимание е отделено и на отделни важни моменти и въпроси, споменати в Библията (раят, вавилонската кула, потопът,градовете Содом и Гомор, пътят на Мойсей и т.н.), като се търсят археологическии други доказателства за тях.

    Ключови думи: Библия,Стар Завет, Нов Завет, Евангелие, апостол, Свето писание, Свещена история, библейскаархеология, библейски земи, Ханаан, Света земя, Обетована земя, Палестина,Израил, израилтяни, евреи, папирус, потоп, Рай, Содом, Гомор, Вавилонска кула,Вавилонски плен, Египетски плен, библейски патриарси, епоха на патриарсите,библейски съдии, епоха на съдиите, апокалипсис, Розетски камък, плащеницата отТорино, Кумрански ръкописи, архив от Тел ел-Амарна, архивът от Нузи, архивът наМари, архивът на Угарит, архивът на Ашурбанипал, архивът от Елефантина, архивътна Ебла, Арад, Вирсавия, Йерусалим, Гаваон, Гива, Ветил, Бет Шеан, Йерихон,Лахиш, Мегидо, Сихем, Самария, Хеброн (Хеврон), Адам, Ева, Ной, Авраам, Йосиф,Мойсей, Давид, Соломон, Вавилон, пустиня Негев, Хайфа, Тел Авив, Йордан, Мъртвоморе, депресия, Акаба, Синай, натуфийска култура, Галилея, Юдея, Моав, Газа,Едем, Битие, Изход, Гион, Физон, зикурат, Ноев ковчег, Гилгамеш, Арарат, УрХалдейски, Уули, ханаанци, амореи, хети, халдеи, хурити, филистимци, арамеи,моави, амонити, кенеи, мадиами, кенезеи, кадмонеи, амаликити, хабиру, Йехова,Сим, Яфет, Хам, Лот, манна небесна, разделяне на морето, Исус Навин, Морето на тръстиките

  • Модулът е предназначен за студентите от специалностите История, Археология, Бъгарски език и история и История и география.

    Представя един от фундаменталните теоретични въпроси, върху който се базира цялата последваща реализация на практическото обучение на студентите в процеса на придобиването на квалификация „учител по история и цивилизация”.Разгледани са принципите, правилата, последователността на действията в подготовката на уроците и изискванията при реализацията им в реална педагогическа среда.

    КЛЮЧОВИ ДУМИ: Училищно историческо образование, Учебен процес, Учебно съдържание, Урочна дейност, Държавни образователни изисквания за УС /стандарти/, Учебна програма, Урок по история и цивилизация, Урочен план, Принципи на планиране на урочната дейност, Структура на урок по история и цивилизация, Цели на урока, Образователни/учебни/ технологии, Методи на обучение, Самостоятелна познавателна дейност на учениците, Умения, Компетенции, Многоперспективност, Алгоритъм/предписание

  • Българската история през епохата на Възраждането е учебна дисциплина за студентите в III курс, специалност „История”, „Археология”, „История и география” и „Български език и история”. Настоящият модул разглежда първата част от нея – периода от края на XVII до началото на XIX век. В него са разгледани новите процеси, които към началото на XVIII век водят до съживяване на българското стопанство, напредък на просветата и културата, отслабването на турския политическия натиск, вследствие анархията и множеството неуспешни войни, и зараждането на националноосвободителната идеология. Наблегнали сме на промените в социалния живот, културата и идеите за възстановяването на българската държавност.

    В качеството си на учебно помагало, настоящия труд съдържа представяне на основни исторически теории, препратки, анализ на документи, няколко снимки и списък с препоръчителна литература. Въпреки че сме се съобразили напълно с постиженията на съвременната историческа наука, в контекста са засегнати някои спорни моменти, неизяснени тези и авторови виждания, базирани на автентични публикувани документи и архивни материали.
    Ключови думи: Българско възраждане, Османска обществено-политическасистема, Периодизация на българската история, Кърджалийство, Зараждане на българската националната идеология, История славянобългарска, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христофор Жефарович, Партений Павлов, Поп Пунчо, Пеячевич, Хайдут Велко Петрович, Иван Замбин, Атанас Некович, Първо сръбско въстание, Руско-турска война 1806 – 1812 г., Българска земска войска, Житие и страдание грешнаго Софрони, Осман Пазвантоглу